Китайската астрология Бадзъ Сюенмин
Йероглифите 八字算命 (Бадзъ Сюенмин) се превеждат като „Осемте знака за изчисляването на съдбата“. Обикновено това се интерпретира като „китайска астрология“, но такъв превод трябва да се коментира много внимателно.
В Бадзъ се използва само една звезда — Слънцето. Другите характеристики на времето не са свързани с небесни тела. Затова частта астро- не е много уместна.
В масовото съзнание астрологията се възприема като метод за предсказване на външни събития. Обаче Бадзъ нищо не говори за външните събития. Предмет на анализа тук е вътрешният сценарий на промените, случващи се с нашето его в течението на живота ни. Външните събития не се определят от Бадзъ. Бадзъ дава възможност да проследим особеностите на нашето ограничено възприятие и привичните ни реакции. Външните събития на свой ред се определят от това, как ние възприемаме света и как сме склонни да реагираме. Така можем да преценим и възможностите за външни обстоятелства в живота, но винаги трябва да помним, че те са второстепенни явления. Основен предмет на анализа тук са индивидуалните ограничения и навиците за възприятие и реагиране.
В този си вид, в който Бадзъ се използва сега, този метод се е появил в Китай едва през X век благодарение на 徐子平 (Сю Ципин).
Преди Сю Ципин елементът на личността се е представял от елемента на годината на раждане. Сю Ципин е преместил фокалната точка на анализа от годишния към дневния стълб. Сега небесният ствол на деня се разглежда като представител на Аза (身). Благодарение на тази промяна системата става много по-точна съгласно свидетелствата на всички специалисти от онова време. Досега ръкописите на Сю Ципин са били неоспорим авторитет по всички спорни моменти. Например специалисти, които използват лунния календар вместо слънчевия, или тези, които смятат, че новият ден в Бадзъ започва в 23:00 ч., вървят срещу твърденията на Сю Ципин и затова не се възприемат като сериозни специалисти.
Продължавайки историческата тема, трябва да отречем, че тези методи, които сега са достояние на класическата китайска метафизика, са се появили в Китай и винаги са били нещо единствено китайско. Цикълът на 12-те животни, който се използва и в Бадзъ, съществува в еклектичната китайска култура едва от VIII век. Произходът му не е много ясен, но е известно, че 12-годишният цикъл се е използвал от всички народи в древнотюркското културно пространство. Естествено този цикъл е бил известен и на древните българи. Някои изследователи смятат, че авторството принадлежи на предбудистката тибетска империя Шанг Шунг, изчезнала през VII век — едновременно с възникването на стара Велика България.
Майсторът Тябидзъ (铁笔子), починал през 1976 г., е бил един от най-видните изследователи на Бадзъ през XX век. Неговото име всъщност е нещо като прякор със значение Майстор на желязната четка, което означава, че неговите предсказания (йероглифите, написани с четка) се сбъдват с ужасяваща точност. Истинското му име е Zhong Bao. Тябидзъ е систематизирал всички класически методи и подходи в една стройна система. Днес методологията на Тябидзъ се преподава в западния свят от доктор Манфред Кубни. Тя също се ползва с неоспорим авторитет не само заради точния академичен подход към анализа на „съдбата“, но и благодарение на впечатляващата точност на предсказанията на Тябидзъ. В метода на Тябидзъ има много малко място за интуиция в онзи вид, в който начинаещите изследователи са склонни да я възприемат. Методологията на Тябидзъ използва много точни изчисления и ясен анализ. Интуицията тук се явява по-скоро като автоматизиране на всички тези аналитични операции в ума на един опитен майстор.
Тук е уместно да цитираме маршал Жуков: „Интуицията... Това не е мистично понятие, нито е озарение, изпратено свише, а слети ведно мисъл, чувство и усет.“
Алексей Скобликов
Редактор: Ина Лазарова
